Република България ■ Община Разград

Предстоящи събития

Културен календар на читалищата от община Разград месец юли 2019 г.

Продължава... 

Културен календар за месец юли 2019 г.

Продължава... 

Отчет на бюджета на Община Разград към 31.12.2018г.

 

УВЕДОМЛЕНИЕ ОТ ОБЩИНА РАЗГРАД НА ВНИМАНИЕТО НА ЖИВУЩИТЕ ОТ ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНОСТИ В БЛОКОВЕ №1, 2 и 3 на кв. „Орел“, град Разград.

Уведомяваме Ви, че на 30.07.2018 г. ще стартират строително – монтажни дейности в междублокови пространства, паркинги и подходи към паркинги пред блокове №№1, 2 и 3 в кв. „Орел“, град Разград по проект "Паркоустрояване на зелените площи в кв. "Орел", град Разград“.

В тази връзка е необходимо да се освободят паркингите, подходите към тях и зелените площи от паркираните превозни средства и до завършване на строително –монтажните работи в този участък от обекта, да се паркира на съседни алтернативни паркинги.

 
КМЕТ НА ОБЩИНА РАЗГРАД
 

АНКЕТНА КАРТА ЗА КАЧЕСТВОТО НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

АНКЕТНА КАРТА ЗА КАЧЕСТВОТО НА АДМИНИСТРАТИВНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Анализ и обобщение на анкетни карти за измерване качеството на административното обслужване в Община Разград 

 

 

Видеогалерия

Анкета

1. Знаете ли, че Вашата община е избрана по Българо-швейцарската програма за сътрудничество (БШПС) като пилотна община за изграждане на общински център за разделно събиране и съхраняване на опасни битови отпадъци?



Резултати

Анкета

2. Знаете ли кои са видовете опасни битови отпадъци?



Резултати
Начало


Растителен и животински свят

Внимание, ще се отвори в нов прозорец. ПДФПечатЕ-мейл

Растителен свят

По метода на горско-растителното райониране на България , районът на община Разград попада в пояса на дъбовете и черния бор и в равнино - хълмистия дъбов подпояс от 0,0 м до 300,0 м надморска височина - Дунавски район. Типовото месторастене се определя в равнино-хълмистия подпояс, в района на умерено-континенталния климат. Съгласно флористичното делене на страната общината попада в Крайдунавския фитогеографски район. Растителен свят. Растителната покривка във района се е формирала под влиянието на континенталния климат. Пресеченият релеф и голямото разнообразие от топлинни, хидрографски и почвени условия са създали подходящи условия за развитие на повече от 600 растителни вида. Високата степен на биоразнообразие е следствие на разнообразието на местообитанията. В района на общината най-голямо е участието на дървесно-храстовите съобщества - 50 вида дървета, храсти и увивни растения, като 30 от тях са основни. Средната възраст на дървостоя е 60 години, а пълнотата на насажденията е 08. Срещат се индивиди с възраст над 100 години. По окрайнините растат шипка (Rosa canina), трънка (Prunus spinosus) и др. Увивни: повет (Clemathis vitalba), бръшлян (Hedera helix), див хмел (Humulus iupulus), брей (Tamus communis), както и червено куче грозде (Solanun dulcamara). В горите са добре изразени дървесен и храстов етаж. В тревния етаж (едно-, дву- и многогодишни) се наброяват към 500 вида. Особен интерес във връзка с флористичното богатство на района представляват степните заселници и петрофилни видове по скалните венци заемащи широк понякога само няколко метра периметър. От папратовидните се намират: волски език (Scolopendrium vulgaris), страшниче (Asplenium trichomanes), скално изтравниче (А. rutamuraria). Храсти, освен като естествена съставна част на горите, се срещат и във вид на чисти асоциации по скалите - характерен елемент на цялостната флора, варовико-, топло- и сухолюбива, с водещ вид келявия габър (Carpinus orientalis). От гледна точка на геоботаниката, това съобщество се именува Carpinetyum orientalis. Тук се срещат още: драка (Paliurus aculeatus), люляк (Syringa vulgaris), смрадлика (Cotynus coggygria) , махалебка (Prunus mahaleb), мъждрян (Fraxinus ornus), мехурник (Colutea arborescens). Това храстово съобщество заема участъците по външните и вътрешни склонове на завоите и освен декоративна има и почвозадържаща функция. На много места са извършени изкуствени залесявания с акация (Robinia pseudoacacia).

Животински свят

Фаунистичното богатство също е много голямо.
От пеперудите се срещат лястовича опашка (Papilla podalirius), полумесец (P.machaon), голямо нощно пауново око (Saturnia pyri), малък черен аполон (Parnassius mnemosyne).


От земноводните до сега са установени: дъждовник - Salamandra salarnandra; червенокоремна бумка - Bombina Bombina обикновена чесновица - Pelobates fuscus; голяма крастава жаба - Bufo bufo; жаба дървесница -Hyla arborea; голяма водна жаба - Rana ridibunda;зелена водна жаба - R. klepton esculenta.

Срещаните влечуги са блатна костенурка - Emys orbicularis; шипоопашата костенурка - Tesrudo hermanni; шипобедрена костенурка – T. Graeca; стенен гущер -Podarcis murali; кримски гущер -P.Taurica; горски гущер - Lacerta praticola; зелен гущер - L. Viridis; ливаден гущер - L. Agilis; жълтокоремен смок - Coluber jugularis; смок мишкар - Elaphe longissima; обикновена водна змия - Natrix natrix; сива водна змия - N. Tessellat; пепелянка - Vipera ammodyles.

Птици. Заедно с естествените гори, орнитофауната е най-голямото богатство на региона . Интерес представляват скалообитаващите: скален орел - Aquila chrysaetos; орел змияр - Circaetus gallicus; белоопашат мишелов - Buleo rufinus; обикновена ветрушка - Falco tinnunculus; степна ветрушка -Falco naumanni; ръждив ангъч - Tadorna ferginea; скален гълъб - Columba livia. В горите гнездят: малък креслив орел - Aquila pomarina; осояд - Pernis apivorus; горската улулица - Srix aluco; черният кълвач - Dryocopus martins; бело гръб кълвач - Picoides leucotos; голям пъстър кълвач - Picoides major; среден пъстър кълвач - Picoides medius; малък пъстър кълвач - Picoides minor; сирийски пъстър кълвач - Picoides syriacus; сив кълвач - Picus canus; зелен кълвач - Picus viridis; чухал - Otus scops; горската ушата сова - Asio otus. Водните площи привличат значителен брой водолюбиви птици гмурци, различни чапли, водобегачи и др.

От бозайниците се срещат всички присъщи за Лудогорието видове: балгороден елен - Cervits elephu; сърна - Carpeolus carpeolus; дива свиня - Sus crofa; заек - Lepus europaeus; вълк - Canus lupus; лисица - Vulpes vulpes; чакал - Cenis aureus; дива котка - Felis silveslris; язовец - Meles meles; черен пор - Mustela pitorius; пъстър пор -Voriela peregusna; невестулка - Mustela nivalis и др. Най-многочислената група сред тях са гризачите. Следват прилепите. Хищниците са третата по брой група.

Защитени територии.

В региона на община Разград са разположени следните природни обекти обявени за защитени по Закона за защита на природата:

  • Природна забележителност "Големият Юг" – град Разград;
  • Защитена местност "Находище на пролетно ботурче" – село Осенец;
  • Природна забележителност Поречието на река "Топчийско дере" – село Побит камък; село Топчии;
  • Природна забележителност "Топчийско дере" – село Топчии.
  • Защитени зони по директивите за птиците.
  • с. Дянково, с. Побит камък, с. Топчии, с. Черковна, с. Ясеновец

Регистър на защитените територии и защитените зони в България

Цялата отговорност за съдържанието на сайта се носи от Община Разград и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този сайт отразява официалното становище на Европейския съюз и на Управляващия орган на ОПАК. 

Официален web сайт на Община Разград, 7200 Разград, бул."Бели Лом" №37А, тел.: (084) 660 091, факс: (084) 660 090, ел.поща: obshtina@razgrad.bg

Страницата razgrad.bg използва "бисквитки" само , за да Ви предостави нужното съдържание. Повече за това, как използваме "бисквитките" може да прочетете тук.

Приемам "бисквитките".
EU Cookie Directive plugin by www.channeldigital.co.uk